Доклад от Вили Лилков и Бойко Маринков – за именуване на улици в памет на първостроители на парковете на София

ДОКЛАД

от Вили Лилков и Бойко Маринков – общински съветници

Относно: “Преименуване на улици в памет на Даниел Неф, Карл Бетц, Йохан Келерер, Жюл Лошо, Йосиф Фрай и Фридрих Грюнангер – първостроители на парковете на София”

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ,

С настоящия доклад предлагаме на Столичния общински съвет да вземе решение за наименуване на улици в София в памет на първите чужденци – градинари, които след Освобождението на България работят по планирането и изграждането на парковете в София, оформят уличната зелена система, изграждат ботанически градини и оранжерии, работят по събирането и разпространяването на ценни растителни видове и оформят европейския облик на столицата. За кратък период от около двадесет години, благодарение на тях, градът се доближава до стила, красотата и уютността на Будапеща и Виена. Някои от тях приемат българско гражданство, воюват за България и трайно се свързват със София.

Биографията на всеки от европейските първостроители и изграденото от тях дават основания на всеки софийски гражданин да се гордее със своя град.

Вносители
Вили Лилков, Бойко Маринков

Прилагаме:

1. проект за решение;
2. биографична справка;

---

ПРОЕКТ!

РЕШЕНИЕ №
на Столичния общински съвет
от … … … 2011 година

ЗА: „Преименуване на улици в памет на Даниел Неф, Карл Бетц, Йохан Келерер, Жюл Лошо, Йосиф Фрай и Фридрих Грюнангер – първостроители на парковете на София“

На основание чл. 21, ал. 1, т. 18 от ЗМСМА и на основание чл. 2 ал. 1, т. 1 и ал. 3; чл. 4, ал. 1 и ал. 2 и чл. 5 от Наредбата за именуване и преименуване на общински обекти и за паметниците и другите възпоменателни знаци на територията на Столична община

СТОЛИЧНИЯТ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ
РЕШИ:

1. Именува, както следва:
   Ул. „Алея 6” – район Слатина, започваща от бул. „Цариградско щосе” до ул. „Проф. Саша Попов”, с името ул. „Алея Даниел Неф”;
   Ул. „Алея 7” – район Слатина, започваща от ул. „Проф. Саша Попов” до ул. „Акад. Людмил Стоянов”, с името ул. „Алея Карл Бетц”;
   Ул. „Алея 8” – район Слатина, започваща от ул. „Алея 9” до ул. „Алея 7”, с името ул. „Алея Йохан Келерер”;
   Ул. „Алея 9” – район Слатина, започваща от ул. „Проф. Саша Попов” до ул. „Акад. Людмил Стоянов”, с името ул. „Алея Жюл Лошо”.
2. Преименува„Парк на Военната Академия” с името „Парк на Военната Академия – Фридрих Грюнангер”.
3. Именува безименна улица в район Триадица, започваща от осова точка (ОТ) 356 Б, през ОТ 356 А, ОТ 355 А, ОТ 353 А до ОТ 1347, с името Йосиф Фрай.
4. Контролът по изпълнение на решението се възлага на ПК по образование, култура, наука и вероизповедания към СОС.
5. Възлага на кмета на Столична община да информира гражданите на
   Столична община за взетото решение, съгласно Наредбата за именуване и преименуване на общински обекти и за паметниците и другите възпоменателни знаци на територията на Столична община.

…

---

БИОГРАФИИ

Даниел Неф
Роден през 1843 г. в Алпензел, Швейцария.
От 1882 г. – общински градинар на София.
Значими приноси в паркоустройството на столицата: Първи план на Княз-Борисовата градина – 1882 г.; Пепиниери при Орлов мост и в Княз-Борисовата градина – 1882-1885 г.; Градина „Руски паметник” – 1883 г.; „Докторска градина” – 1889-1891 г.
Неф приема българско поданство през 1883 г.
Умира през 1900 г. в София.

Карл Бетц
Роден на 20.01.1850 г. в гр. Гедерн до Дармщат, Германия.
Завършва градинарство в Щутгарт.
Поканен от Княз Александър I Батенберг за градски градинар в столицата.
Значими приноси в паркоустройството на столицата: Улично озеленяване Окръжен булевард – 1879-1882 г.; Александровска (Градска) градина – 1879 г.; Княжевска и дворцова градина – 1882-1883 г.
Карл Бетц участва, заедно с съпругата си, в Сръбско-българската война като доброволец и през 1901 г. приема българско поданство.
Умира през 1925 г. в София.

Жюл Лошо
Роден през 1847 г.
От 1897 г. е определен от княз Фердинанд за директор на Княжеската ботаническа градина. Директор на дворцовите градини и паркове – 1898-1908 г.
Значими приноси в паркоустройството на столицата: Разширение и обогатяване на Царската ботаническа градина в София – 1898-1908 г.; Първи оранжерии в парка „Врана” – 1903-1906 г. и Парк „Врана”.
Лошо напуска България през 1908 г. В родината си Франция е професор в Висшето градинско училище във Версай.

Йосиф Фрай
Роден през 1873г. в Мюлхаузен – Елзас, Франция.
Учи и работи в градината „Бекер” в родния си град.
През 1888г. е определен от Жюл Лошо за старши градинар в Княжеската ботаническа градина. Общински градинар на столицата – приемник на Даниел Неф.
Значими приноси в паркоустройството на столицата: Разширение на Княз-Борисовата градина – 1906-1933 г.; Розариум в Борисовата градина – 1924 г.; Градина на храма „Свети Николай” – 1910 г.; Градина около храма „Света София”, храм „Св. Александър Невски” и св. Синод – 1911 г.; Градина на общинската минерална баня – 1915 г.; Градина на Военния клуб – 1928 г.
Фрай се завръща във Франция след 1953 г.

Йохан Келерер
Роден на 27.12.1859 г. в гр. Швац, Тирол – Западна Австрия.
Работи в Ботаническата градина – Мюнхен.
Поканен е от Фердинанд I за градинар-алпинист в Княжеската ботаническа градина. Директор на царските ботанически градини в България през1926 г.
Значими приноси в паркоустройството на столицата: Алпинеуми в Ботаническата градина и парка „Врана” – „Сенчест”, „Даалем” – 1911 г. и „Голям” – 1926-1927 г.
Келерер приема българско поданство от 1918 г.
Умира в София през 1938 г.

Фридрих Грюнангер
Роден на 25.01.1856 г. в Шесбург (Сегешвар), дн. Сегишоара, Румъния.
1877-1879 г. следва архитектура при проф. Фридрих фон Шмит в специализираното училище при Академията за изящни изкуства във Виена.
Главен архитект към Дирекцията за обществено строителство от 1884 г. Придворен архитект на княз Фердинанд.
Значими обществени архитектурни проекти в столицата: Православна семинария и църква „Св. Иван Рилски” – 1902-1904 г.; Православна духовна академия – 1904-1908 г.; Централна Софийска синагога – 1904-1910 г., проектиране на Парка на Военната Академия и редица обществени и частни сгради и домове с представителен облик в столицата.
Умира през 1929 г. в Залцбург.
…

---

акценти | лица | документи | дискусии | избори | за нас | блог

© ДСБ Триадица – София