Доклад от Вили Лилков – за „Княжеска градина“

ДОКЛАД

от Вили Лилков – общински съветник от ДСБ

Относно: “Именуване на градината около Паметника на съветската армия с името Княжеска градина”

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ,

С настоящия доклад предлагам на СОС да вземе решение за именуване на градината около Паметника на съветската армия с името Княжеска градина.

Градината има историческо значение за София. До Освобождението мястото е наречено „Стамболова ливада”, наводнявана от „Средноградската вада” – „Крива река”, която се е вливала в Перловската река. След 1880 г., по желание на княз Александър I Батенберг, градският градинар Карл Бетц организира мястото, като Княжеска градина с площ от 35 дка и построява първите четири павилиона за цветя.

След 1887 г. част от градината се обособява като Ботаническа. С пристигането на княз Фердинанд в България, градината става център за култивиране на цветя и растения, в която работят плеяда градинари и ботаници – Л. Шевалас, Жул Лошо, Йосиф Фрай, Жан Моризе, Аларикус Делмард, Антон Краус и др. Йохан Келерер създава първия алпинеум в градината с редки ендемични видове насаждения, като успява да събере, отгледа и разпространи оттук над 3000 вида, вкл. рядко срещани растения. Паметник на делото и живота му, остава дървената къщичка, построена за негова канцелария. Обликът на Княжеската ботаническа градина е завършен през 1893 г. с построените от арх. Грюнангер цветни оранжерии.

От 1891 г., в градината се устройва зоопарк. През 1903 г., по проект на арх. Георги Фингов, градината се огражда с лети чугунени решетки и каменни стълбове в стил сецесион.

След обявяване на Независимостта на България, е обявен конкурс за Царски дворец с градини на мястото на Княжеската градина. Монументален опит за осмисляне на пространството й представлява проектът на арх. Никола Лазаров за царски дворец в градината. Реализацията е осуетена от избухването на Първата световна война.

През 1935-1936 г., със средства на царското семейство и по проект на арх. Л. Нейков и арх. Т. Горанов, в градината е устроена и дарена на децата т. нар. „Царска детска градина” – с лабиринт, басейн, летен и детски театър за 600 деца, малък медицински пункт и др. В градината е разположен алпинеум и цветен кът с високопланински цветя от Мала Азия, Кавказ, Пирин, Рила и Родопите.

В този вид Княжеската градина е общо сечение и синтез на наука и естетика в градоустройството и архитектурата от началото на 20те години на 20 век.
Две великолепни къщи (на Яблански и Сармаджиев – понастоящем сграда на турското посолство) увенчават осите на основните й алеи и заедно със срещулежащия комплекс-мавзолей на Александър I Батенберг градината е жив паметник-свидетелство за стремежа на поколения българи към европейска, по устройство и дух, държава.

Поетапното и целенасоченото й деградиране започва малко след 9.IX.1944 г., когато там е разположена съветска военна част (зенитна батарея). С халосни залпове оттук се отбелязват победите на червената армия. Разбита е оградата и е пренесена в резиденция „Лозенец”.

В момента градината е без име. Връщането на нейното първо име е началната стъпка за възстановяване на връзката, както с историческия й облик, така и с архитектурното й обкръжение. Пресъздаването на оградата, с декоративна функция, ще придаде автентичен вид и характер на мястото. Подновяването на разкъсаната алейна мрежа и събирането на цветното богатство в няколко климатизирани павилиона ще даде великолепни възможности за оформяне на мястото, като привлекателно за посещения и атракции, където идеално се проектира зеления силует на София.

Във връзка с изложеното по-горе предлагам на основание чл. 21, ал. 1, т. 18 от ЗМСМА и на основание чл. 2, ал. 1, т. 1, чл. 2, ал. 3, чл. 4, ал. 1, ал. 2 I al. 3 от Наредбата за именуване и преименуване на общински обекти и за паметниците и другите възпоменателни знаци на територията на Столична община СОС да вземе следното

РЕШЕНИЕ

  1. Именува градината, оформена в пространството между бул. “Евлоги Георгиев”, бул. “Руски”, бул. “Васил Левски” и улица “Гурко”, с името Княжеска градина.
  2. Контролът по изпълнение на решението се възлага на ПК по образование, култура, наука и вероизповедания към СОС.
  3. Възлага на кмета на Столична община да информира гражданите на
    Столична община за взетото решение, съгласно Наредбата за именуване и преименуване на общински обекти и за паметниците и другите възпоменателни знаци на територията на Столична община.

С уважение
Вили Лилков



акценти | лица | документи | дискусии | избори | за нас | блог

© ДСБ Триадица – София

Advertisements

5 Коментари

  1. […] гледане и слушане на това предаване, свързано с доклада на Вили Лилков – от […]

  2. БНТ- Денят започва – 4 април 2011
    София – 132 години столица на България

    http://www.facebook.com/l.php?u=http%3A%2F%2Fwww.youtube.com%2Fwatch%3Fv%3DE_4jd2YgFt0&h=95cd2

    (Вили,за историята и настоящето на София)

  3. БНТ- Денят започва – 4 април 2011
    София – 132 години столица на България

    (Вили,за историята и настоящето на София)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: