Публицистична читанка: „Един за всички, всички за един, всички за всички“

или за „трансценденталната субстанция на семантичната еманация“ на „асиметричната онтология на социално-либералния вектор“…

Един за всички, всички за един, всички за всички
Автор Любослава Русева, в. ДНЕВНИК

Призори в т.нар. сараи на ул. „Беловодски път“ в столичния квартал Бояна нахлуха фадроми. За около десет минути тежките машини разрушиха незаконно построеното барбекю в двора на импозантния имот, докато бившата министърка на извънредните ситуации Емел Етем, боса и по ефирен пеньоар, надаваше сърцераздирателни писъци.

Малко по-късно през все още издигащия се пушек от съборената постройка влязоха спецчасти с черни маски, които проснаха по очи всички обитатели на сараите. Камери на МВР заснеха развитието на операция „Грабливите“, чиято кулминация беше призивът на прокурор Роман Василев, изнервен както винаги от постоянното напрежение в работата си: „Доган, като всеки престъпник – на колене!“ Готов отново да бъде порицан от Висшия съдебен съвет, Василев смело закопча

белезниците върху китките на видния политик

и категорично заяви: „Ще постъпваме така с всеки абсолютен престъпник!“

Сепнах се от детски гласове. В първия момент ми се стори, че сараите са били отнети в полза на държавата от комисията „Кушлев“, а премиерът Борисов току-що е прерязал лентата на новооткритата там детска градина. После обаче разбрах, че децата от съседното училище пеят с цели гърла „Върви, народе възродени, към светли бъднини върви“, както и че хубавият ми сън е отишъл по дяволите точно когато Доган най-сетне се връщаше към науката, сядайки да пише в сумрака на арестантската килия продължението на докторската си дисертация „Асиметричната онтология на социално-либералния вектор“.

Този път, доколкото успях да хвърля поглед към неговите задълбочени наброски, той се канеше да разсъждава върху трансцеденталната субстанция на семантичната еманация като структурно конфронтирана проекция на социаллибералната постдискурсивна идентичност в контекста на квазиметафизичната сугестивност…

А иначе на 24 май България изглеждаше така, както изглеждаше и на 23 май тази и миналата година. Барбекюто си стоеше цяло-целеничко някъде в Бояна, а половината от парите на държавните предприятия продължаваха да си дремуцат в близката до ДПС Корпоративна търговска банка. Депутатът от Движението за права и свободи Делян Пеевски и неговата майка все още оглавяваха Новата българска медийна група, също свързана с Корпоративна банка, а вестниците им все така възторжено хвалеха и това правителство. Нищо не подсказваше и че самият Доган е престанал да бъде

„онзи, който разпределя порциите в държавата“

или най-малкото – че не е уседнал в заедност (помните ли тези предизборни лозунги на ДПС?) с новата власт.

Впрочем онзи ден в Джебел лидерът на ДПС беше също толкова цинично откровен, колкото и преди изборите от миналото лято. „Ние сме в самия темел на вируса“, ние сме „зло“, но без нас ще е „още по-голямо зло“, подхвърли той, имайки предвид тъкмо проблематичната роля, която изигра и продължава да играе неговата партия. Държавата е тежко болна, каза ни Доган в прав текст.

Основната причина този покосен от злото организъм да дава поне привидно признаци на живот е политически организираната мафия. Ще рече мрежата от сиви обвързаности, или онази „асиметрична онтология“ между уж управляващи и уж опозиция, която открай време е единствената реално функционираща в нещото, етикетирано като „държава“.

Неведнъж ГЕРБ и лично Бойко Борисов са давали поводи за подозрения, че между тях и ДПС е сключен пакт за взаимно ненападение, доколкото всички приказки за обръчите, далаверите на Емел Етем (всъщност някой помни ли я още) и наглото източване на обществен ресурс по време на тройната коалиция останаха само на ниво предизборна реторика.

Въпреки заканите никой не посмя да посегне на барбекюто (казано по-скоро като метафора), а на няколко пъти Доган получаваше златни шансове да напомня за себе си – в случаите с провокацията на Юзеирови, атаката на „Атака“ срещу новините на турски и подпомогнатата с държавно участие версия, че Ахмед Емин е искал да убие лидера си – дори да заема героични пози и успешно да реанимира претенцията си да бъде единствен бранител на етническия мир.

Разбира се, през цялото това време

на парламентарния тепих се имитираше битка

между мнозинство и опозиция, а самият Бойко Борисов яростно отричаше да има договорка „да не се закачаме“. Само бърз поглед върху вестниците, изкупени на килограм от свързаните с ДПС и Корпоративна банка колоси на духа и плътта, обаче беше достатъчен да се забележи такава.

Всички те дружно тръгнаха след управляващите, а на моменти панегириците за някогашния „Боко Тиквата“ засенчваха дори върхове в жанра като „Похвално слово за Св. Евтимий“ от Григорий Цамблак.
Но ако ставаше дума единствено за разтръбяването на гръмовните успехи, които постига новата власт, то това нямаше да е нито първата, нито последната мизерна демонстрация на медийно въртене с опашка. Такива сме виждали и ще виждаме и не тази е темата на разговора.

Поне от седмица разговорът е друг – как държавата не просто не закача онези, които бият тъпана възторжено, за да си нямат проблеми с контролните органи, а съвсем съзнателно ги подпомага с нашите пари, развивайки и дообогатявайки „вируса“ и на практика позволявайки му той да продължава да командва парада.

До данните, които финансовото министерство огласи в отговор на питането на 11 главни редактори къде стоят парите на държавните дружества, договорката между „обръчите“ на Доган и текущото управление все още пребиваваше в сферата на догадките. Днес обаче не подлежи на съмнение, че държавата е облагодетелствала тайно от гражданите една банка, която тайно подкрепя една медийна група, която пък не чак толкова тайно е свързана с едно ДПС и съвсем явно подкрепя едно правителство.

Или, както писа „Капитал“, вече има 408 милиона доказателства (толкова са парите на най-големите държавни предприятия в Корпоративна търговска банка) за проста, кръгла и порочна схема, която няма да бъде разтурена, докато Бойко Борисов не пипа депозитите и не тръгне срещу „обръчите“ на Доган.

А той едва ли ще го направи. Първо, защото тепърва ще му се налага да търси по-широка подкрепа от тази на най-верния си съюзник в лицето на „Атака“, чийто електорат почти асимилира. Ако продължава и да управлява според репликата на Карлсон, който живее на покрива: „Дребосъче, ще дойда към 5, но не по-рано от 6, най-вероятно след 7, така че в никакъв случай не ме чакай преди 8“, току-виж се изпълнила прогнозата на Доган от юни 2009, че този кабинет ще изтрае най-много година. И второ, изглежда няма да го направи, защото

самото изпълнение на проекта „Борисов“

досега се оказва тъкмо обратното на облеченото в думи като „наказване на виновните“ и „въздаване на справедливост“ обещание, за който гласуваха избирателите на ГЕРБ. Налага се да повторим: схемите на ДПС от времената на тройната коалиция не само продължават да функционират и при това управление – те са допълнително „окуражени“.

С тази разлика, че Доган вече не носи отговорност като мандатоносител, а политическата сила, която се заканваше да му я потърси, охотно обслужва дневния му ред. Някой още да не е разбрал, че властовите и финансовите мрежи на прехода се оказаха доста гъвкави и дълбоки? Нещо като „Един за всички – всички за един“…

Тук е мястото да спомена, че този девиз всъщност не е мускетарски. Той е на коза ностра. Бившият капо ди тути капи Бернардо Провенцано дори беше доразвил този принцип в „инструкции за оцеляване“. Сред тях бяха снишаване, гъвкавост, умереност, консенсус. И въпреки че, без да искам, се отклоних от темата, все пак да кажа и това: инструкцията може да се види в имението му, превърнато след неговия арест в чудесен увеселителен парк.

🙂

---

акценти | лица | документи | дискусии | избори | за нас | блог

© ДСБ Триадица – София