Доклад на Вили Лилков за поставяне на паметен знак…

ДОКЛАД

от проф. д-р Вили Лилков – общински съветник

Относно: “Поставяне на възпоменателен знак – паметен надпис на професор-архитект Делчо Сугарев и художник-керамик Георги Бакърджиев, в основата на фонтана в градинката пред Централната минерална баня, площад Бански“

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ,

Направеното предложение е за поставяне на възпоменателен знак – паметен надпис с имената на архитект Делчо Сугарев и художник-керамик Георги Бакърджиев, съгласно чл.14 от Наредбата за именуване и преименуване на общински обекти и за паметниците и другите възпоменателни знаци на територията на Столична община.

Професор Делчо Сугарев има изключителни заслуги за устройственото развитие и ландшафното проектиране, както на София, така и на редица градове в страната – Плевен, Бургас, Пловдив и други.
Георги Бакърджиев е творец-керамик с международна известност, посветен на изследването, пресъздаването и популяризирането на традицията в народната ни керамика.

Заедно проф. Сугарев и Георги Бакърджиев създават авторския проект на фонтана пред Централната минерална баня. Фонтанът, поставен пред Банята през 1958 г., е високо стойностен, декоративно-пластичен акцент в пространството между историческите сгради на Минералната баня и Баня Баши Джамия. С орнаментиката си фонтанът е внушение за неизчерпаемото водно-минерално богатство, съхранило един от най-старите градски центрове в Европа на това място.

Предложението съответства на изискванията на Наредбата за именуване и преименуване на общински обекти и за паметниците и другите възпоменателни знаци на територията на Столична община, тъй като касае имената на двама творци с емблематичен принос към архитектурания облик на София.

Предвид изложеното и на основание чл.21, ал.1, т.23 от ЗМСМА, предлагам на вниманието Ви следния проект за решение.

---

ПРОЕКТ!

РЕШЕНИЕ №
на Столичния общински съвет
от … … … 2012 година

ЗА: „Поставяне на възпоменателен знак – паметен надпис на професор-архитект Делчо Сугарев и художник-керамик Георги Бакърджиев“

На основание чл.21, ал.1, т.23 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и във връзка с чл.13, ал.1 и ал.2 и чл.14 от Наредбата за именуване и преименуване на общински обекти и за паметниците и другите възпоменателни знаци на територията на Столична община

СТОЛИЧНИЯТ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ
РЕШИ:

1. Дава разрешение за поставяне на възпоменателен знак – паметен надпис на професор-архитект Делчо Сугарев и художник-керамик Георги Бакърджиев, в основата на фонтана в градинката пред Централната минерална баня, площад Бански.
2. Текстът на паметния надпис да бъде следният: „Фонтанът е създаден през 1958 г. от професор-архитект Делчо Сугарев (1905-1998 г.) и художник-керамик Георги Бакърджиев (1899-1972 г.)”.
3. Средствата за изработването и монтажа на паметния надпис са за сметка на бюджета на Дирекция „Инженерна инфраструктура”, Направление „Инвестиции и строителство” при СО.
4. Възлага на Кмета на Столична община да предприеме действия по изработването и монтажа на паметния надпис.

Настоящото решение е прието на заседание на Столичния общински съвет, проведено на_________2012 г., Протокол №___, точка__ от дневния ред по доклад №……………. и е подпечатано с официалния печат на Столичния общински съвет. Контролът по изпълнение на решението се възлага на Постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие на Столичния общински съвет.

Вносител:
проф. д-р Вили Лилков
общински съветник

---

ДЕЛЧО СУГАРЕВ
1905-1998 г.

Завършва архитектура в Ecole spéciale d’architecture, Академията на Лувъра по история на изкуството, римска и византийска археология, Института за висши социални науки в Сорбоната, както и Висшето училище за политически науки в Париж в периода 1924 – 1936 г..
С художниците Дечко Узунов, Иван Пенков и Цанко Лавренов проектира и ръководи реализацията на българския павилион на Международното изложение в Париж през 1937 г. Времето, през което е в Париж, сътрудничи на сп. „Златорог”. Завръща се в София през 1938 г.
През 1945 г. участва в създаването на Архитектурния факултет на Държавната политехника (днес УАСГ) в София, преподава градоустройство и поставя начало на новата специалност „Паркове и градини”. Доцент в катедра „Градоустройство”, по-късно професор при катедра „Oзеленяване” във Висшия лесотехнически институт. Той е автор на първите учебни помагала и трудове по теория и практика на паркоустройството в България, на повече от 50 градоустройствени и паркоустройствени проекти и на публикации за България в многобройни международни издания. Автор е на статията за България в „Световна енциклопедия на градините и парковете” на Оксфордския университет.
Между проектите му можем да отбележим „Парка на свободата” (1948, в колектив), парк „Кайлъка” в Плевен (1950, в кол.), „Крайморски парк” в Бургас (1952, в кол.), Национален парк „Витоша” (1955, в кол.), реконструкцията на Градската градина в София (1960), парка „Заимов” (1961), фонтана в центъра на Пловдив (1962), градоустройствено и архитектурно-художественото оформяне на правителствения център в Ифран (Мароко) (1963-67), проект за реконструкция и разширение на Централния парк в Рабат (Мароко, 1969), площада и паметника на Христо Ботев във Враца (1962-67, в кол.), архитектурно-художествения мемориален и парков ансамбъл „Ботев път” (1973-75, в кол.) и др. Носител е на орден „Кирил и Методий“ І степен (1977).
Работи съвместно с художници и скулптори при оформянето на зелени площи, фонтани, водни огледала, между които емблематичният каменен парапет в Морската градина в Бургас, паметник на културата, както и фонтанът пред Софийската минерална баня, заедно с известния художник-керамик Георги Бакърджиев.
От 1963 до 1971 г. е съветник по градоустройство и професор към Университета в Рабат (Мароко). Преподава градоустройство и по линия на ЮНЕСКО ръководи пост-университетски цикъл на обучение по териториално планиране за студенти от африканския континент. През годините 1957-1987 проф. арх. Сугарев участва в редица международни конгреси и симпозиуми, членува в ръководните органи на ИКОМОС, ИФЛА, ИФПРА.

ГЕОРГИ БАКЪРДЖИЕВ
1899 -1972 г.

Роден е в Карлово. През 1920 г. заминава за Париж, където едновременно работи и учи. Първоначално работи в стъкларско-декоративно ателие и учи декоративна скулптура във вечерни курсове. По-късно следва в Сорбоната история на изкуствата.
Творческата дейност на Г. Бакърджиев започва към тридесетата му година в Париж. Още с първото му участие в изложбата през 1927 г. бива приет за член на Салона на декораторите в Париж, където излага редовно до 1937 г. През 1930 г. на Международната изложба на приложните изкуства в Лиеж получава Grand prix и златен медал за творби от стъкло, платина и емайл. Той усвоява тайната на стъклената маса и от нея създава множество осветителни тела. Член е на Дружеството на съвременните парижки художници, което устройва негова изложба в Petit Palais в Париж.
През 1939 г. пренася своята художествена дейност в България където, след двегодишна работа изнася своята първа изложба. В нея той показва, наред с постиженията направени от него в чужбина в областта на порцелана, каменината и фаянса и многобройни керамични, порцеланови, каменинови и фаянсови творби, създадени на наша почва и с наши материали в керамиката и въвежда пластиката в по-широк и разнообразен вид. Следват още изложби – 10 самостоятелни участия във всички Общи Художествени Изложби в периода 1940 – 1970 г.
В петата си самостоятелна изложба той показва серия от съвременни художествени форми /над 300 броя/, изхождащи от народната традиция. Георги Бакърджиев показа как народната традиция може да стане източник на творчески импулси за създаване на съвременни художествени форми. За тази изложба Бакърджиев е награден с Димитровска награда ІІІ степен.
Търпеливо проучва народната традиция в керамиката и написва „Керамиката в България”, /1956 г./, „Кована мед”, /1957 г./, „Бусинска керамика”, /1967 г./, „Венко Колев – монография“, /1968 г./. Автор е на над 200 статии върху изкуството.
Сътрудничи с архитектите Делчо Сугарев и Милко Бичев. С Делчо Сугарев през 50-те години на миналия век правят няколко чешми, а в 1958г. – фонтана пред Софийската минерална баня. Елементите в този фонтан са изпълнени от стъклена маса, по-късно заменени с каменинови.

Инициатор е на първата изложба на открито в Градската градина през 1966 г.
От критиката е наречен първомайстор и класик на народната ни керамика. Той е не само керамик, а изобщо художник, за което свидетелстват и акварелите му.
Носител е на Grand prix на международно изложение за приложни изкуства в Лиеж /1930 г./, Първа награда на изложение в Кайро /1930 г./, ордените „Червено знаме на труда“ /1960 г./, „Народна република” – трета степен /1971 г/, звание „Заслужил художник” /1967 г./.

---

акценти | лица | документи | дискусии | избори | за нас | блог

© ДСБ Триадица – София

Реклама