Доклад от Вили Лилков – за именуване на улици в памет на европейски архитекти – първостроители на София

ДОКЛАД

от Вили Лилков – общински съветник

Относно: “Именуване на улици на европейски архитекти – първостроители на София“

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ,

С настоящия доклад предлагам на Столичния общински съвет да вземе решение за наименуване на безименни и „цифрови” улици в София в памет на първите чужденци – архитекти и скулптори, които след Освобождението на България, работят по планирането, изграждането и оформянето на европейския облик на столицата. За кратък период от около двадесет години, благодарение на тях, градът се доближава до стила, красотата и уюта на Будапеща и Виена. Те поставят началото на модерното строителство в София и заедно с българските строители построяват великолепни обществени сгради, които до днес украсяват нашата столица.

Биографията на всеки от европейските архитекти и изграденото от тях дават основания на всеки софийски гражданин да се гордее със своя град.

Вносител
Вили Лилков

Към доклада са приложени:

  1. Мотиви.
  2. Проект за решение.
  3. Биографии.
  4. Писмо от ГИС-ЕАД.
  5. Схеми на улиците.

ПРОЕКТ!

РЕШЕНИЕ №
на Столичния общински съвет
от … … … 2011 година

ЗА: „Именуване на улици на европейски архитекти – първостроители на София“

На основание чл. 21, ал. 1, т. 18 от ЗМСМА и на основание чл. 2 ал. 1, т. 1 и ал. 3; чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за именуване и преименуване на общински обекти и за паметниците и другите възпоменателни знаци на територията на Столична община

СТОЛИЧНИЯТ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ
РЕШИ:

  1. Именува както следва:
    1.1. Безименна улица, район Овча купел, ж.к. “Овча купел 2”, от осова точка (ОТ) 17, през ОТ 35, до ОТ 47, с името „Антонин Колар”.
    1.2. Безименна улица в район Овча купел, ж.к. “Овча купел 2”, започваща от осова точка (ОТ) 48, през ОТ 50, до ОТ 111, с името „Херман Майер”.
    1.3. Безименна улица в район Овча купел, ж.к. “Овча купел 2”, започваща от осова точка (ОТ) 46А, през ОТ 114, до ОТ 116, с името „Андреас Грайс”.
    1.4. Безименна улица в район Овча купел, ж.к. “Овча купел 2”, започваща от осова точка (ОТ) 69А, през ОТ 76, до ОТ 94, с името „Фридрих Грюнангер”.
    1.5. Безименна улица в район Овча купел, ж.к. “Овча купел 2”, започваща от осова точка (ОТ) 77 до ОТ 81, с името „Константин Йованович”.
  2. Контролът по изпълнение на решението се възлага на ПК по образование, култура, наука и вероизповедания към СОС.
  3. Възлага на кмета на Столична община да информира гражданите на Столична община за взетото решение, съгласно Наредбата за именуване и преименуване на общински обекти и за паметниците и другите възпоменателни знаци на територията на Столична община.


БИОГРАФИИ

Адолф Вацлав Колар (Антонин Колар) (1841-1900).
Първи градски архитект от май 1878 г. От 1879 г. губернски архитект.
Началник на Техническото отделение към Столична община (1884).
Значими обществени архитектурни проекти в столицата: Градската градина, Военното училище (Военна академия), Военният клуб (ЦДНА) 1898-1903 г. – довършен от Фр. Грюнангер и Никола Лазаров, Бивш хотел България, Първи градоустройствен план, Паметник на Васил Левски, Министерство на войната, Централна гара (заедно с братя Прошек).

Константин Йованович
Роден на 13.01.1849 г. във Виена.
1867-1870 г. – следва архитектура при проф. Готфрид Земпер в Конфедеративния политехникум в Цюрих.
Значими обществени архитектурни проекти в столицата: 1881-1883 г. – Първа мъжка гимназия София; 1884-1886 г. – Народно събрание.
Умира през 1923 г. в Цюрих.

Херман Майер
Работи в България от 1878 до 1897 г.
Значими обществени архитектурни проекти в столицата: Първа сграда на Българска народна банка; Сграда на БАН на пл. „Народно събрание”; Мавзолей на Александър I Батенберг.

Андреас Грайс
Роден на 01.09.1843 г. във Виена.
1887 г. – Назначен за придворен архитект от Княз Фердинанд I.
През 1897 г. основава собствено ателие в София.
Пластики, експонирани в обществените пространства на столицата – Мазилкови пластики на североизточното крило на княжеския дворец, Военния клуб, Народното събрание.
Умира през 1925 г. в София.

Фридрих Грюнангер
Роден на 25.01.1856 г. в Шесбург (Сегешвар), дн. Сегишоара, Румъния.
1877-1879 г. следва архитектура при проф. Фридрих фон Шмит в специализираното училище при Академията за изящни изкуства във Виена.
Главен архитект към Дирекцията за обществено строителство от 1884 г. Придворен архитект на княз Фердинанд.
Значими обществени архитектурни проекти в столицата: Православна семинария и църква „Св. Иван Рилски” – 1902-1904 г.; Православна духовна академия – 1904-1908 г.; Централна Софийска синагога – 1904-1910 г., довършва заедно с арх. Никола Лазаров сградата на ЦДНА, проектира Парка на Военната Академия, емблематичните за София къщи на кмета Яблански и д-р Сърмаджиев (сграда на турското посолство) и редица представителни обществени и частни сгради.
Умира през 1929 г. в Залцбург.



акценти | лица | документи | дискусии | избори | за нас | блог

© ДСБ Триадица – София

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: