Доклад от Вили Лилков – за именуване на улици в памет на първостроителите на софийските паркове

ДОКЛАД

от Вили Лилков – общински съветник

Относно: “Именуване на улици на първостроителите на софийските паркове – Даниел Неф, Карл Бетц, Йохан Келерер, Жюл Лошо и Йосиф Фрай”

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ,

С настоящия доклад предлагам на Столичния общински съвет да вземе решение за именуване на улици в София в памет на първите чужденци – градинари, които след Освобождението на България работят по планирането и изграждането на парковете в София, оформят уличната зелена система, изграждат ботанически градини и оранжерии, работят по събирането и разпространяването на ценни растителни видове и оформят европейския облик на столицата. За кратък период от около двадесет години, благодарение на тях, градът се доближава до стила, красотата и уютността на Будапеща и Виена. Някои от тях приемат българско гражданство, воюват за България и трайно се свързват със София.

Биографията на всеки от европейските първостроители и изграденото от тях дават основания на всеки софийски гражданин да се гордее със своя град.

Вносител
Вили Лилков

Към доклада са приложени:

  1. Мотиви.
  2. Проект за решение.
  3. Биографии.
  4. Писмо от ГИС-ЕАД.
  5. Схеми на улиците.

ПРОЕКТ!

РЕШЕНИЕ №
на Столичния общински съвет
от … … … 2011 година

ЗА: „Именуване на улици на първостроителите на софийските паркове -Даниел Неф, Карл Бетц, Йохан Келерер, Жюл Лошо и Йосиф Фрай“

На основание чл. 21, ал. 1, т. 18 от ЗМСМА и на основание чл. 2 ал. 1, т. 1 и ал. 3; чл. 4, ал. 1 и ал. 2 и чл. 5 от Наредбата за именуване и преименуване на общински обекти и за паметниците и другите възпоменателни знаци на територията на Столична община

СТОЛИЧНИЯТ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ
РЕШИ:

  1. Преименува, както следва:
    1.1. Ул. „Алея 6” – район Слатина, започваща от бул. „Цариградско щосе” до ул. „Проф. Саша Попов” с името ул. „Алея Даниел Неф”.

    1.2. Ул. „Алея 7” – район Слатина, започваща от ул. „Проф. Саша Попов” до ул. „Акад. Людмил Стоянов” с името ул. „Алея Карл Бетц”.

    1.3. Ул. „Алея 8” – район Слатина, започваща от ул. „Алея 9” до ул. „Алея 7” с името ул. „Алея Йохан Келерер”.

    1.4. Ул. „Алея 9” – район Слатина, започваща от ул. „Проф. Саша Попов” до ул. „Акад. Людмил Стоянов” с името ул. „Алея Йосиф Фрай”.

  2. Именува безименна улица в район Триадица, започваща от осова точка (ОТ) 356 Б, през ОТ 356 А, ОТ 355 А, ОТ 353 А до ОТ 1347 с името „Жюл Лошо”.
  3. Контролът по изпълнение на решението се възлага на ПК по образование, култура, наука и вероизповедания към СОС.
  4. Възлага на кмета на Столична община да информира гражданите на
    Столична община за взетото решение, съгласно Наредбата за именуване и преименуване на общински обекти и за паметниците и другите възпоменателни знаци на територията на Столична община.


БИОГРАФИИ

Даниел Неф
Роден през 1843 г. в Алпензел, Швейцария.
От 1882 г. – общински градинар на София.
Значими приноси в паркоустройството на столицата: Първи план на Княз-Борисовата градина – 1882 г.; Пепиниери при Орлов мост и в Княз-Борисовата градина – 1882 – 1885 г.; Градина „Руски паметник” – 1883 г.; „Докторска градина” – 1889-1891 г.
Неф приема българско поданство през 1883 г.
Умира през 1900 г. в София.

Карл Бетц
Роден на 20.01.1850 г. в гр. Гедерн до Дармщат, Германия.
Завършва градинарство в Щутгарт.
Поканен от Княз Александър I Батенберг за градски градинар в столицата.
Значими приноси в паркоустройството на столицата: Улично озеленяване Окръжен булевард – 1879-1882 г.; Александровска (Градска) градина – 1879 г.; Княжеска и дворцова градина – 1882 – 1883 г.
Карл Бетц участва, заедно с съпругата си, в Сръбско-българската война като доброволец и през 1901 г. приема българско поданство.
Умира през 1925 г. в София.

Жюл Лошо
Роден през 1847 г.
От 1897 г. е определен от княз Фердинанд за директор на Княжеската ботаническа градина. Директор на дворцовите градини и паркове – 1898-1908 г.
Значими приноси в паркоустройството на столицата: Разширение и обогатяване на Царската ботаническа градина в София – 1898 – 1908 г.; Първи оранжерии в парка „Врана” – 1903-1906 г. и Парк „Врана”.
Лошо напуска България през 1908 г. В родината си Франция е професор във Висшето градинско училище във Версай.

Йосиф Фрай
Роден през 1873г. в Мюлхаузен – Елзас, Франция.
Учи и работи в градината „Бекер” в родния си град.
През 1888г. е определен от Жюл Лошо за старши градинар в Княжеската ботаническа градина. Общински градинар на столицата – приемник на Даниел Неф.
Значими приноси в паркоустройството на столицата: Разширение на Княз-Борисовата градина – 1906-1933 г.; Розариум в Борисовата градина – 1924 г.; Градина на храма „Свети Николай” – 1910 г.; Градина около храма „Света София”, храм „Св. Александър Невски” и св. Синод – 1911 г.; Градина на общинската минерална баня – 1915 г.; Градина на Военния клуб – 1928 г.
Фрай се завръща във Франция след 1953 г.

Йохан Келерер
Роден на 27.12.1859 г. в гр. Швац, Тирол – Западна Австрия.
Работи в Ботаническата градина – Мюнхен.
Поканен е от Фердинанд I за градинар-алпинист в Княжеската ботаническа градина. Директор на царските ботанически градини в България през1926 г.
Значими приноси в паркоустройството на столицата: Алпинеуми в Ботаническата градина и парка „Врана” – „Сенчест”, „Даалем” – 1911 г. и „Голям” – 1926 – 1927 г.
Келерер приема българско поданство от 1918 г.
Умира в София през 1938 г.



акценти | лица | документи | дискусии | избори | за нас | блог

© ДСБ Триадица – София

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: