„Здравей, България!“ с Иван Костов – и на Коледа

Нова телевизия, 26.12.2012 г., Разговор на водещия Левон Хампарцумян с Иван Костов – председател на ДСБ
Препредава агенция ФОКУС:

Водещ: Добро утро на г-н Иван Костов. Излишно е да го представям.
Иван Костов: Добро утро.

Водещ: Честита Коледа, честито Рождество Христово, с най-добри пожелания! Всъщност имахте и рожден ден. Добър повод да ви поздравя. Малко на патерица.
Иван Костов: На всички зрители на Нова телевизия също честито Рождество! Късмет, здраве и успех през Новата година.

Водещ: Като че ли това е най-важното. Каква беше 2011-та?
Иван Костов: Трудна. Ако гледаме от икономическа гледна точка е доста трудно за фирмите, за семействата. Много фирми, завчера бяхме на среща с Българска стопанска камера, казаха, че половината от фирмите в България са останали с нула заети. Очевидно много тежка е била годината.

Водещ: Дългосрочно е здравословно, защото ще останат най-здравите фирми.
Иван Костов: Вярно е. В България имаше много фирми, които практически нямаха кой знае каква активна икономическа дейност. Но освобождаването на голям брой заети започна да се вижда и в показателите за безработица. Така че страната влезе повторно в криза, както се очакваше впрочем. Доста прогнози имаше в тази посока.

Водещ: Кризата е полезна за оцелелите всъщност, след нея.
Иван Костов: Кризата въобще е полезна за икономическата дейност, защото стимулира тези, които са конкурентноспособни, това казвате, че е така,

Водещ: Конфуций казва, че да бъдеш беден в добре управлявана страна е срамно. Също така е срамно да бъдеш зле в зле управлявана страна. Как бихте го коментирали това в българския контекст?
Иван Костов: Да бъдеш беден в добре управлявана страна означава, че не си предприемчив, не си направил нищо, за да заемеш подходяща позиция, да имаш добра работа, да напреднеш в работата и така нататък. И така да си осигуриш благосъстояние. Но да си богат в зле управлявана страна, означава да си корумпиран. Аз така бих превел на Конфуций…

Водещ: Последните 2000 години не сме се променили чак толкова много? Той тогава го е казал, някъде.
Иван Костов: Корупцията е корупция от стара болест на всяка голяма администрация. А ние имаме голяма администрация.

Водещ: Зле платена и не много ефективна.
Иван Костов: Да. За съжаление и добре платените, и уж ефективни администрации в Западна Европа също изпадат в същата криза, което означава, че причините за това, че е била не доба годината са далеч по-сериозни, далеч по-дълбоки от това, което се опитват да лекуват европейските лидери.

Водещ: А каква ще бъде 2012-та?
Иван Костов: Това ще бъде битката за спасяване от дъговия проблем, който ще ехти навсякъде в Европа, и за удържане на еврото. Аз мисля, че това ще бъдат много тежки месеци. Ще бъде надпревара с времето. Защото казвал съм го, пак ще го повторя огромни задължения трябва да бъдат рефинансирани на открития пазар. Последните новини, аз вчера гледах италианските дългосрочни ценни книги отново минаха седем процента лихва, което за страна като Италия, която е платежоспособна, голяма икономика, със сигурност има как да отговори на кризата означава, че ще трябва да плаща повече за обслужване на лихвите си и на дълговете си. И поради това ще трябва да прави допълнителни съкращения в бюджетните си разходи. Тоест, ще трябва допълнителни ограничения за хората.

Водещ: Това, което ние сме правили след катастрофалната криза 1996-1997 година?
Иван Костов: Да. Приблизително същото.

Водещ: Всъщност в много по-мек вариант от нашия, така ли?
Иван Костов: Мисля, че доста неща ще трябва да направят Западна Европа, тъй като гледано от нашата позиция, от началото на 21 век повечето източноевропейски и централноевропейски страни бяха реформирани. Коя повече, коя по-малко. Но на практика решиха значителна част от своите проблеми. Докато в Западна Европа останаха огромните ангажименти на социалната държава. Останаха военнопромишлените комплекси. Останаха големи нереформирани администрации, неприспособени към големите комуникационни технологии и технологии за обработка на данни и така нататък. Изобщо много неща там не са направени там още. И според мен прави са тези в Източна Европа и в Централна Европа политици, които казват на Западна Европа, че всъщност на нея и предстоят реформите, които те така или иначе са извършили.

Водещ: Може ли да се заразим от унгарската болест?
Иван Костов: Това е може би едно от недобрите неща, които се случват.

Водещ: Защото това е правителство, брандирано като дясно.
Иван Костов: Да. Но това, което е голямата отговорност на политическите лидери навсякъде в Европа тази година е да не допуснат ексцесии нито в дясно, нито в ляво. Да не се появява нито нов Ленин, нито Хитлер. Защото на вълната на популизма и, виждайки притиснати от проблемите хората могат да започнат да се заслушват в подобни гласове. Защото, вижте не само Унгария, вижте Финландия.

Водещ: Холандия не е много дружелюбно настроена.
Иван Костов: Холандия. Искат да ни изгонят, някаква партия от ЕС. Това са все отзвуци на нерешени вътрешни проблеми.

Водещ: Тоест, от всички /…/, които можем да избираме, като че ли 2012-та ще бъде годината на професионалистите.
Иван Костов: Дано. Дано.

Водещ: Защото видяхте в Италия всъщност…
Иван Костов: Да, но Монти трябва да покаже, че професионалистите могат да се справят.

Водещ: Ще видим. Не беше добра 2011 година за диктаторите по света.
Иван Костов: И за популистките не беше съвсем добра. Не беше добра, вярно е. Но дали ще се справят специалистите, компетентните хора зависи до голяма степен колко политическо доверие ще има зад тях. Защото без политическо доверие, не могат да се управляват страните.

Водещ: За късо време ще има нещо. После…
Иван Костов: За късо време ще има. И за това време ще трябва да изпреварят и да направят реформите.

Водещ: И да свършат нещо, защото всъщност не е лесно и на хората, които дългосрочно се занимават с политика като вас, защото неминуемо има цикли на повишено доверие, които се редуват с цикли на недоверие и дори демонизиране на някои хора. И това нещо се е случвало достатъчно често в достатъчно различни страни.
Иван Костов: В някакъв смисъл българският избирател два пъти плаща данък, който изтласква на преден план лидери два-три пъти вече, които да кажем умеят да управляват и да задоволяват очакванията на хората да слушат добри думи. Да се държат добре. Да ги успокояват и така нататък. Но не и да правят нещо.

Водещ: Всъщност заместването на ПР с реално действие не е лесно.
Иван Костов: Въобще PR така е нахлул, че измести политиката и това се вижда навсякъде.

Водещ: От друга страна, българският политически рефлекс от съветско време включва декларация на политическа лоялност и тя е директно възнаградена с вид на явни и скрити субсидии в тогавашната наредба на света. Докато новите ни съюзници не плащат за политическа ревност, поне директно. И това може би създава някакво смущение в политиците.
Иван Костов: Скоро ще поискат да се плати, така аз като гледам, защото, за да участва България в европейския спасителен план на еврото, ние ще трябва да платим обратно. Ние трябва да покажем лоялност.

Водещ: Това, което бихме платили, не е ли все пак по застраховката, която всеки прави по колата си, за здравето си, за имуществото си.
Иван Костов: Да. Но нека да бъде според някакви разумни критерии. В зависимост от това каква кола караш. Едни карат „Бентли”, други карат „Трабант”. В Европа всички карат различни коли. И в този смисъл това, което трябва да платим като каско, трябва да бъде съобразено с това, което е стандартът ни.

Водещ: Добре, но тази концепция „Европа на две скорости” всъщност, ако погледнем една по-интегрирана федерация каквато са САЩ. Там също има щати, които са на напълно различни скорости, когато се говори за икономика. Например, Калифорния е в технически фалит. Но не са тръгнали да затварят САЩ, да ги разпадат заради това.
Иван Костов: Да, защото има единна политическа воля и има национална държава. Има политически инструмент. Има американска конституция, законодателство. И има единна политическа воля.

Водещ: Тоест, Европа трябва да върви в тази посока най-вероятно.
Иван Костов: Да. Няма значение. Може да си с невисок стандарт, въпросът е правилата да бъдат съобразени с възможностите ти, с реалностите. Иначе това само по себе си, ако се върнем към началото на разговора, това е пък залог някъде, където са по-слабо развити, да развият по-висока конкурентноспособност. Кои страни ни настигат в момента, развитите или много слабо развитите, като Китай, Индия, Бразилия, Турция и така нататък. Тоест, хубаво е да има всякакви възможности, за да има и икономическо пространство.

Водещ: Тоест, ако проектираме усилията на ЕС за интеграция за помощ на по-слабите, това ще бъде някаква модернизирана версия на проекта „Станджа-Сакар” от комунистическо време. Така ли ще стане?
Иван Костов: Не. Не би трябвало.

Водещ: Тоест, какво стана със „Странджа-Сакар”?
Иван Костов: Не би трябвало.

Водещ: То се разви, когато дойде туризмът.
Иван Костов: „Странджа-Сакар” е свързана с темата преди това. С темата за раждаемостта и за демографското състояние. Аз искам да кажа нещо, което трябва да го чуе министърът на здравеопазването и кабинетът. Ние няма да сме с отрицателна раждаемост, няма да имаме отрицателен прираст, не отрицателна раждаемост, ако имаме показателите за детска смъртност и за смъртност на новородените каквито има в развитите страни. Основната причина да се стопяваме е, че при нас смъртността на бебетата и мъртвородените е твърде висока. Не е по европейските стандарти. Тоест, ако здравеопазването се подобри, ние автоматично ще решим проблема с отрицателния прираст. Това много малко хора го знаят. И не го превръща правителството в задача към здравеопазването.

Водещ: Тогава отивам към още по-ранна тема, която с г-жа Джамджиева засегнахме, защо публичният дебат се занимава с любовите на певци, музиканти, а не се занимава поне малко и с тези обществено важни неща?
Иван Костов: Всъщност и онова е публичен дебат. Това са някакви модели за подражание.

Водещ: Да, но влияе на раждаемостта дотолкова доколкото тези певци и музиканти имат желание да се размножават. Те не могат да променят демографската картина.
Иван Костов: Да, но моделът да се подражава на звездите не е български. Това е холивудски.

Водещ: Аз не знам да имаме многодетни звезди като Анджелина Джоли, например. Защо нямаме, не знам? Може би трябва да бъдат стимулирани по някакъв начин.
Иван Костов: Да. Тя създава друг модел в момента. И вижте какво казва в този модел Анджелина и Брад Пит. Той казва „спирам кариерата, отдавам се на децата”. Това е огромно послание към американците, че децата са огромна ценност и, че в определен момент може би най-високата цена си заслужава, дори това, което е най-важното за американеца, работата му, да бъде подчинена на децата. Това казва в новия модел, който те изграждат двамата. Между другото това е добро послание към американците, които искат да подражават.

Водещ: Те не си харесват обаче здравната система.
Иван Костов: Със сигурност.

Водещ: Всъщност няма нация, която си харесва здравната система, което не означава, че не трябва нашата да не е направена по-добре, разбира се. Това явно е някакво непрекъснато състезание между възможности, ефективност на администрирането на публични пари и желанието на хората и прогреса на медицината.
Иван Костов: Нашата здравна система се връща към модела на самарско-руското, съветското финансиране на здравеопазването, което е откъснато от обективните показатели.

Водещ: Не е откъснато. Ако имахме петрол, злато и диаманти, щяхме да си го плащаме.
Иван Костов: Не. Не в този смисъл. Може би пак нямаше да имаме резултати. Здравеопазването трябва да се фокусира върху резултатите. Резултатът е ниска детска смъртност. Ниска смъртност на живородените. Това е важен резултат. Друг резултат е малка загуба на работно време от заболявания. Тоест, бързо излекуване в болниците от каквото и да е заболяване. И трети резултат обективен е по-дълга продължителност на живота. От тази гледна точка макар и недоволни западноевропейските имат много по-добри системи за здравеопазване отколкото имаме ние.

Водещ: Разбира се, но какво бихме могли да направим да си подобрим по принцип администрацията, защото някой ми каза, че когато построиш път, са нужни около 18 документ-сертификата, че всичко е наред, за да ти платят. Това не е ли безумно изразходване на публични средства?
Иван Костов: Ако има електронно правителство, тези 18 документа ще са произведени по време на строителството. Ще са заверени по определения начин. И няма нужда да представяш никакви документи.

Водещ: Трябва ли да бъдат 18? Това е проблемът, защото хаосът не може да бъде автоматизиран. Тоест, ако се опитате да сложите компютърна система върху хаотично организирана дейност, тя няма да помогне. Тя ще създаде по-голям проблем.
Иван Костов: То е въпрос на контрол. Аз не съм защитник на бюрокрацията, но в случая, за да се видят нещата в пълнота, трябва да кажем, че, от другата гледна точка, държавата се нуждае от строг контрол върху плащането на извършени дейности. Защото много често държавите плащат, а дейностите не са направени. Например, в Гърция има едни такива магистрали, които са строени, плащани, строени.

Водещ: Част от магистралата Париж – Бомбай, вероятно.
Иван Костов: И така не са построени. В този смисъл е нужен контрол, това не е част от хаоса.

Водещ: После кой контролира контрольорите и така нататък.
Иван Костов: Контрольорите ги контролират крайните инстанции, които плащат. В случая те са европейски. Така че ние, без да имаме ефикасен контрол, без да имаме целенасочено настроени системи, като примера със здравеопазването, ние не можем да очакваме, че ще решаваме проблемите. Защото всичко се разпилява между липсата на цели и това, което наричаме хаос. А пък то може да е просто елемент на контрол, който е задължителен.

Водещ: Ще имаме ли сила, без да влизаме в катастрофална криза в стил 1996-1997 година, да направим необходимите реформи?
Иван Костов: Да довърша тази мисъл за контрола. Вижте, министър-председателят онзи ден каза, вместо да дойде в Народното събрание и да обясни какво точно са се разбрали за европейския спасителен план, той изведнъж каза, че има 500 млн. лв., взети задължения за строителството на АЕЦ „Белене”, нали така? Това беше бомбата, която хвърли. Ако имаше елементарен контрол в правителството, щеше да е ясно, че това не е заем на правителството. Това е заем на Националната електрическа компания. Че в НЕК, която е взела заема, е извършено голямо престъпление на безстопанственост. Защото, ще ме разберете добре, защото се взе назаем, за да се извършва строителство за обект, който няма предпроектно проучване. Представяте ли си? Това в бизнеса е абсолютно невъзможно.

Водещ: Може ли в България някой да вземе, тоест такава важна структура да вземе 500 млн. без никой да разбере, в правителството, което е било тогава?
Иван Костов: То е известно. Но вижте до каква степен отсъства контролът. Ако е вярно, че те не са били предупредени, че има такъв кредит, за което между другото повечето политици, които сме били 2007 година знаем, че има такъв кредит. Въпросът е, че играем на изненадани при положение, че това е нещо, което трябваше да бъде обявено още при появата на правителството на ГЕРБ. Ние тогава ги карахме да направят пълна ревизия и да установят къде какво има. И щяха да го видят това. Например, че Първанов и Румен Овчаров, които бяха големите радетели за АЕЦ „Белене”, и бяха между другото радетели и за коалиция с ГЕРБ, те направиха този акт. И, например, трябваше да бъдат изтипосани, така да кажем, пред общественото внимание. Да се каже „тук е направена една голяма беля. Взети са пари. Разходвани са, пък няма даже яснота дали този проект може да издържи на критиката”. Едва сега се прави предпроектно проучване. В този смисъл аз не бих бил от тези, които твърдят, че в нашата страна има много контролни органи и те си вършат работата. Не си вършат.

Водещ: Не, по скоро има много, които не си вършат работата.
Иван Костов: Много, които не си вършат работата. Това съм абсолютно съгласен.
b>Водещ: Биха могли да станат по-малко, които не си вършат работата като първа стъпка. Може би. Не знам.
Иван Костов: Така е.

Водещ: Не съм толкова сведущ в публичната администрация. Но много трудно бихме могли да направим…
Иван Костов: Съвсем елементарно е това, което говоря. Представете си голяма международна компания, която започва да инвестира, да поръчва машини и да купува, без да е направила предпроектно проучване. Тоест, без да има бизнес-план. Това е колосална безстопанственост.

Водещ: Когато даваме кредити на корпорациите и на малките и средни фирми винаги искаме да видим проекта в развитието. И ако не сме в състояние да го финансираме докрай, не даваме парите и за началото.
Иван Костов: Е защо тази френска банка, да зададем този въпрос, защо тази френска банка, която е дала парите на НЕК, не е поискала да види целия проект, да види бизнес плана, да види дали НЕК като ги изразходва тези пари, ще има способност да ги връща, защото ще постигнем нещо в своето икономическо развитие.

Водещ: Сигурно НЕК са ги излъгали нещо?
Иван Костов: Хайде да видим. Това е интересно да се разбере. Не да се правим на учудени. И с много задна дата да реагираме неадекватно. Защото този въпрос между другото може да бъде решен по няколко начина.

Водещ: Първата стъпка може да е да намалим броя на контролните органи. Така и така не вършат работа. Очевидно. Да са по-малко. Пък после евентуално да ги накараме да вършат работа. Може би и да бъдат по-добре заплатени, защото представете си зле заплатени хора, които контролират проекти за стотици милиони. Това не е много рационално.
Иван Костов: Това е вярно заключение. Само, че има още една добавка. Може би тези хора, които са били начело на НЕК, са били абсолютно наясно, че не могат да взимат заеми, че не могат да ги харчат, без да имат бизнес-проект, без да имат яснота за това ще издържи ли този проект, кога ще бъде готов и така нататък, може би те са били против. Разбирате ли? Може би са били. И са били пречупени от горе, с политическата сила, например на енергийния министър Овчаров, на президента Първанов. Защото тези хора, това са обикновени хора, чуват, че президентът иска да прави голям шлем, чуват, че…

Водещ: Явно днес няма да решим тези проблеми…
Иван Костов: Няма да решим, но…

Водещ: Може би все пак…
Иван Костов: Но има важна политическа компонента, която не трябва да се пренебрегва и, която много често изкривява в тази посока всяко икономическо решение.

Водещ: Дано догодина да бъдем по-рационални в решенията, които взимаме.
Иван Костов: Дано!

Водещ: Какво ще пожелаете на зрителите на „Здравей, България!” за 2012 година?
Иван Костов: Аз го казах в началото. И пак ще повторя. Светли празници! Желая здраве и успехи през следващата година. Всички се нуждаем от това.

Водещ: Благодаря ви много. Мисля, че стига толкова политика и икономика.



акценти | лица | документи | дискусии | избори | за нас | блог

© ДСБ Триадица – София

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: