„Денят започва“ с Иван Костов

Разговор на водещата Жени Марчева с Иван Костовпредседател на ДСБ
БНТ, „Денят започва“, 30 март 2011 г.

За гледане – от обновената страница dsb.bg (видео).

За четене, препредадено от агенция ФОКУС, и тук:

Водещ: Следващият ни разговор ще е с лидера на ДСБ и съпредседател на Синята коалиция Иван Костов. Добро утро и здравейте.
Иван Костов: Добро утро.

Водещ: Кризата по повод икономическата ситуация, разказахте един популярен анекдот – тръгнала кризата да обикаля света, обикаляла, обикаляла и си казала в къщи си е най-добре. Ако, г-н Костов, вие днес бяхте премиер на България как щяхте да постъпите така, че да изгоните кризата от България?
Иван Костов: Първо бих установил причините защо България на фона на това, че светът преодоля кризата и 2010 година вече е година на много бързо икономическо развитие в САЩ, високи темпове над 3% в ЕС, в Китай, в Индия, в Бразилия, в Турция, в Русия, навсякъде темповете са много високи на икономическото развитие. Защо при това положение България е сред една група страни, които обаче за разлика от нас имаха тежки проблеми с дълга, с неговото обслужване, с разходите, които правят за лихви по обслужването на дълга, страни като нашата съседна Гърция, Ирландия и така нат. Бих си отговорил първо на този въпрос, защото изключително важно е в обществото да има съгласие какво причинява това изоставане на страната, защото очевидно не е вярната тезата на Бойко Борисов, че международното положение пречи на България. Напротив, международното положение в момента и през цялата минала година е било благоприятно, така че най-важният въпрос е защо се стигна дотук.

Водещ: Само доколкото международното положение. Аз съм убедена …
Иван Костов: Тук кризата си почива и се чувства най-добре в България.

Водещ: Аз съм убедена, че вие осъзнавате, че международното положение, то малко вицово звучи, но е факт, оказва влияние върху случващото се в България. Не е без значение, че се водят военни действия в Либия, не е без значение, че половината от арабския свят въстана срещу своите режими. Това влияе, нали така?
Иван Костов: Това влияе на международното положение от политическа гледна точка, защото са процеси, които ние се надяваме, че ще водят към демократизация, но на икономиката, на световната икономика това не влияе. Световната икономика е благоприятна и затова, ако ми позволите аз бих посочил причините, които са в основата и предлагам да се дискутират обществено. Основната причина според нас е това, че беше разрушен двигателят на българската икономика през картелите и през монополизирането на пазарните сектори, няма конкуренция, няма развитие. Втората причина е, че вътрешното търсене спада, защото от пазара монополите изтласкват точно малкия и средния бизнес. И точно, защото малкият и средния бизнес и тъй като малкият и средния бизнес е основният, който вдига потреблението и търсенето в страната, при положение, че той свива дейността си и освобождава хора. Миналата година около 300 000 по-малко са намалели заетите. Това означава, че няма откъде да се генерира търсене на пазара. Третата причина са спрените реформи. Но вижте, дайте да ги погледнем през този ъгъл – какво означава спрени реформи. Това означава, че се плаща за здравеопазване без да има здравна услуга, плаща се за образование без да има образователна услуга, плаща се за сигурност и се наема допълнително, и се плаща допълнително за сигурност, тоест принудени са домакинствата, хората, фирмите да плащат допълнително и за здравеопазване, и за сигурност и за всичко останало.

Водещ: Поне така се опасявам, че това с реформите важи не за последните две години, откакто Бойко Борисов управлява, а за последните 20 години…
Иван Костов: Не, за последните 20 години не важи, защото имаше четири години, в които беше направена реформа, и аз искам да напомня, че при абсолютно същото състояние на международната икономика, на световната икономика, при много по-тежка криза в страната – и икономическа, финансова и политическа, рухнала парична система, само за няколко месеца сериозни реформи, хайде да кажем една година, и извадиха страната от тази криза. Това стана през 1997 – 1998 година. Тоест има криза, има сериозен отговор на кризата и страната излиза от кризата. Не бива да забравяме този период, защото ако ние не се вгледаме в периодите, в които ние не сме успявали да преодолеем предизвикателствата пред себе си, никога няма да ги преодолеем, когато се появят отново.

Водещ: Как преценявате шансът българският премиер да се включи във вашия експертен опит, опит, за който сега разказвате?
Иван Костов: Нека да добавя още нещо, което те трябва да чуят. Една от основните причини за намаляване на инвестициите е, че вътре в страната, поради парцелирането на пазара от групировки, няма откъде да се инвестира, няма откъде да се влезе. Мога да илюстрирам това с цените на горивата, тъй като бях предизвикан, макар и…

Водещ: Обидихте ли се на „Лукойл” за това с цените на горивата срещу вашата компетентност, икономическа?
Иван Костов: Не, вижте, ние направихме анализ, простичък анализ.

Водещ: След отговора на „Лукойл”?
Иван Костов: Не, това не е отговор на „Лукойл”, то – „Лукойл” поначало не трябва да говори с български политици, защото все пак това е чужда фирма, но вижте, нека правителството се вгледа внимателно в следващите ключови параметри. Цената на дизеловото гориво в Русия от „Лукойл” продавано е 1,24 лв., 1,24 лв. цена на дребно в бензиностанциите. Да допуснем, че там не се начислява ДДС, който е 18%, да допуснем, че примерно Русия е освободила от облагане дизелото гориво, аз не знам как е, и нека към тези 1,24… Защо взимам Русия за пример, защото Русия е много близка по производствени разходи до България. Горе-долу е същата ситуация. Хората получават същите заплати – и в рафинериите, и по бензиностанциите, и така нататък. Значи, към 1,24 лв. да добавим 62 стотинки, които идват от акциза в България и става 1,86 лв. и да умножим по 1.20, да добавим 20% ДДС, получава се 2,23 лв. Вижте колко е проста сметката.

Водещ: Сега, вие повтаряте това, което министър Трайков вчера каза, че разходите на „Лукойл” са черната кутия на горивата в България.
Иван Костов: Не, мен не ме интересуват разходите. Аз го реших въпроса, вземайки разходите на „Лукойл” в Русия. Те са същите – разходите. Към това нещо трябва да се добави 1 стотинка и 40…, хайде да се добави стотинка и половина за прекарването на суровия петрол през Черно море, защото то е около 10 долара на тон. Вижте какво се получава като сметка. Решихме въпроса с разходите на „Лукойл”. Защо е 2,23 лв. там, а е 2,64 лв. – 2,67 лв. тук?

Водещ: Така, защо…
Иван Костов: Това е основният въпрос. Ето един жокер сега. Нека министър–председателят, министърът на финансите да прегледат внимателно Закона за акцизите и данъчните складове, да видят какви промени са направили те, какви условия, нови, са поставили за лицензирането на държателите на данъчни складове. Ние ще зададем въпрос, за да ни кажат кои са точно лицензираните държатели на складове, защото основната причина, сега искам да ме разберете добре, е, не че има „Лукойл”, а че е изключена международната конкуренция на пазара на горивата в страната. Защото, ако има бариери пред потока на течно гориво в страната, „Лукойл” може да е получил монополно положение точно, защото е спряна международната конкуренция. „Лукойл” в Русия при това положение, потопен в една силно конкурентна среда продава на 1.24, а тук продават нашите бензиностанции на толкова висока цена. Ето го обяснението. Това е парцелиране на пазара.

Водещ: Комисията за защита на конкуренцията да обърне внимание на пазара, така ли?
Иван Костов: Не, правителството да обърне внимание, защото те пращат заместника на транспортния министър да участва в заседанията. Ето му въпросите, които трябва да зададе. Вижте, това означава, това всичкото, което казвам в момента, означава, че правителството не изпълнява основната си роля – да се противопоставя на процесите на монополизация и да защитава конкуренцията като двигател на икономическото развитие. Ето това е основният проблем, който има в момента. Нещо повече, правителството трябва да види дали то самото не е създало препятствия за конкуренция с промените в законите, които е направило през декември 2009 година.

Водещ: Според вас грешка ли направи правителството, оповестявайки този мораториум върху цените на горивата? Ето, вчера слушах министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, който самият не е убеден, че този механизъм ще проработи.
Иван Костов: Този мораториум е продукт на някакъв друг анализ, а не на този, който правим ние. Това е лечение за някаква друга диагноза. Диагнозата обаче, аз съм абсолютно убеден, е тази, която преди малко ви казах, защото много са красноречиви нещата, много са красноречиви числата, които говорят за това, че в страната наистина не функционира конкурентна пазарна икономика.

Водещ: Като говорим за кризата искам малко за доходите на хората да поговорим. Трябва ли според вас в тези условия на криза да бъдат компенсирани доходите поне на най-сериозно засегнатите от кризата?
Иван Костов: Това е предложението на профсъюзите, за което слушах снощи БСП – настояваше правителството да го е направило, тъй като беше записано от профсъюзите като една от мерките, от 62-те мерки, които не бяха приложени. Истината е, че нито една от мерките, нито един от плановете за противодействие на кризата от правителството не беше приложено. Това е горчивата истина за нашата страна. Тоест, аз сега защо връщам нещата към необходимостта от дебат и съгласие по причините – защото на финала трябва да има наистина ефикасни мерки срещу кризата, а ние изгубваме цяла година да пишем програми, без да сме се съгласили за причината. Една, разбира се, сериозна причина за изоставането на доходите е това, че бяха нарушени плащанията към фирмите от страна на държавата или на държавните органи, имам предвид под държавни и местни, и всякакви различни органи. Ние бяхме предложили, впрочем, ние предложихме четири плана за противодействие на кризата. Аз искам да ги напомня. Единият беше за усвояване на еврофондовете, който частично беше възприет от управляващите и даде частичен ефект. Вторият беше за административна реформа. Третият беше за здравеопазването и икономически мерки. Сред икономическите мерки ние бяхме предложили на правителството да създаде регистър и да поддържа регистър на задълженията, които има към фирмите. Въобще не е ясно в момента какво е състоянието там. Това означава, че от страна на държавата е спрян паричният поток към фирмите. Ако е спрян паричният поток към фирмите, е ясно, че ще спират и намаляват доходите.

Водещ: Не ми казвате обаче все пак какво е решението в такава ситуация. Апропо, това не е искане не само на синдикатите, включая и на социалния министър Тотю Младенов, да има компенсация.
Иван Костов: Решенията са тези четири направления на реформи, които ви казах. Да отворим кой какво е предложил, да видим чии предложения са продуктивни и сериозни, защото намирайки се в такова тежко положение ГЕРБ не могат да се преструват, че притежават отговорите на въпросите. Вие ме питахте какво ще ги посъветваме. Ние, след като видяхме, че има пълна управленска глухота по отношение на предложенията, ние спряхме да предлагаме, щяхме да предложим и други реформи в страната. Но да се карат хората, да плащат пари не за здравна услуга, а за издръжка на ненужни здравни заведения, за ремонти и за не знам какви паразитни разходи, това е част от неосъществените реформи.

Водещ: Последен въпрос. Правилна ли е позицията на българското правителство да се присъедини към пакта за еврото?
Иван Костов: Не е правилна е позицията и единственият ми аргумент, а той е много солиден е, че тази позиция е взета, въпреки негативното отношение, тоест отрицателния отговор, на Централната банка и Министерство на финансите. Министър–председателят не може да вземе такова решение, ако позицията на Министерство на финансите и Централната банка е против. Това означава да не си дава сметка, правителството и премиерът, какво казва целият финансов сектор за рисковете пред влизането в пакта за евро. И в момента критиките се сипят отвсякъде, но аз, само от управленска гледна точка, бих поставил въпроса. Огромен риск се поема да се тръгне срещу становището на Централната банка и Министерството на финансите. Всъщност кой е компетентният в страната по отношение на пакта за еврото, защото това не е пакт за еврото, а това е пакт за спасяване на страни, които нямат финансова дисциплина и се намират в еврозоната. България не е такава страна.

Водещ: Добре, благодаря ви за този коментар. Това беше лидерът на ДСБ и съпредседател на Синята коалиция Иван Костов.



акценти | лица | документи | дискусии | избори | за нас | блог

© ДСБ Триадица – София

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: