Има и друг разговор за Вашия паметник, господа леви интелектуалци!

Статия на Вили Лилков, публикувана във в. СЕДЕМ

Има и друг разговор за Вашия паметник,
господа леви интелектуалци!

През изминалата седмица на пресконференция в БТА група леви интелектуалци защитиха паметника на съветската армия: ”Председателят на Съюза на българските писатели окачестви посегателството върху него като атака, която иска да покаже, че фашизмът не е толкова лоша идеология и цели да се прекъснат всякакви емоционални българо-руски връзки….. Председателят на Съюза на българските художници заяви, че не бива при никакви обстоятелства да се посяга на това произведение на изкуството, а председателят на Съюза на българските журналисти посочи, че историческият нихилизъм е бумеранг, който ще се отрази на следващите поколения…”.

От пресконференцията разбрах, че фашизмът е нещо много различно от идеологията, довела съветските войски у нас; че паметникът е произведение на изкуството и символ на българо-руската дружба (нищо, че е съветски!); че е украсил града ни и около него е възникнала градината, и това не подлежи на промяна, защото ще пострадат поколенията. По въпроса за фашизма и съветската идеология историята се е произнесла, и аз няма какво да добавя, но се чувствам длъжен да напиша нещичко за откраднатата от софиянци Княжеска градина и правото на всяко поколение да развива и придава модерен смисъл на градските пространства.

До Освобождението мястото на бъдещата Княжеска градина е ливада, заблатявана от водите на „Градската вада” („Крива река”). Тази река е идвала откъм ул. „Солунска”, наводнявала е блатата около Народния театър и се вливала в Перловската река. През зимата ливадата замръзвала и за изумление на местните шопи, семействата на първите дипломати в София и по-първите софиянци организирали музикални увеселения и пързаляне с кънки. По идея на княз Батенберг градският градинар Карл Бетц създава на това място първата зеленчукова и овощна градина и построява четири павилиона за цветя, а десетина години по-късно тя е оформена като Ботаническа градина. С пристигането на княз Фердинанд, градината става център за култивиране на нови растителни видове и блестящи градинари и ботаници, като Люсиен Шевалас, Жул Лошо, Йосиф Фрай, Жан Моризе, Антон Краус, Йосиф Цоликофер и Йохан Келерер, я развиват и създават първия алпинеум с няколко хиляди редки видове.
От 1891 г., със средства на княза, в градината се организира Зоопарк. Две години по-късно арх. Фр. Грюнангер я дообогатява с цветни оранжерии, а арх. Г. Фингов построява ограда от лети чугунени решетки и каменни стълбове в стил сецесион.

Проектът на арх. Н. Лазаров за изграждането на Царски дворец в градината и доосмисляне на нейното пространство не е реализиран, поради избухването на Първата световна война.
През 1936 г. със средства на царското семейство арх. Л. Нейков и арх. Т. Горанов изграждат там „Царска детска градина” с лабиринт, басейн, летен и детски театър за 600 деца, малък медицински пункт, с алпинеум и цветен кът с цветя от Мала Азия, Кавказ, Пирин, Рила и Родопите.
Две великолепни къщи (на Яблански и Сармаджиев – понастоящем сграда на турското посолство) увенчават осите на основните алеи на Княжеската градина.

Те заедно с мавзолея на княз Батенберг и градината пред него формират онзи паметен израз на градската модерност, на който Европа години наред отговаря със симпатия.

Както виждате, господа леви интелектуалци, тази градина има друга история и всяко поколение е внасяло по нещо ново, ценно, европейско по смисъл. С много труд и фантазия е оформено уникално градско предверие, което снема панорамата на Витоша при входа на София. Сривът в паметта и историята, които призовавате започва със съветската зенитна батарея, разположена в градината, откъдето с халосни залпове отбелязва победите на червената армия. Разрушена е оградата, за да се появи по-късно като ограда на резиденцията в Лозенец.

Когато е обявен конкурс за паметник, идеята е да се изгради Арка на победата и спечелилият проект (който познавам), е изцяло в европейски стил и дух, но отново нещата са подменени, конкурсът е анулиран, за да се възложи изграждането на настоящия паметник. Подменено е и името на градината, която вече дори в карти на София, се отбелязва, като Градина на паметника на съветската армия, а нейните входове и алейното разположение са изцяло подчинени на него. С огромните си плочници и размери паметникът е смачкал всичко наоколо и ако се вгледате по-внимателно ще видите, че днес през градината хората само преминават, бързайки да излязат от тежката му сянка.

В крайна сметка, паметникът не само превзе и ограби градината, но раздели и обществото ни, а обществените пространства по замисъл събират и привличат хората, а не ги разделят и подчиняват. Затова е необходим разговор за съдбата на градината, а тази на паметника ще се определи от това, как искаме да изглежда тя. Явно е, че пространството все още диша, защото в него има растителни видове и следи от миналото великолепие. То продължава да се съпротивлява, като с надежда за ново начало е „повикало” скейтърите, които се пързалят без да забелязват паметника-натрапник. Възвръщането на името на градината – Княжеска, е първата вярна стъпка за нейното възстановяване, защото казват, че името предопределя съдбата. Ще опитаме!



акценти | лица | документи | дискусии | избори | за нас | блог

© ДСБ Триадица – София

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: