Денят на Независимостта

На 16 (29) септември 1908 г. Министър Президентът на Княжество България г-н Александър Малинов изпраща „шифрована телеграма“ до Негово Царско Височество, с която го уведомява, че „По въпроса за провъзглашението България за царство решението на Министерский съвет е окончателно и безвъзвратно“. В същия документ г-н Малинов пише още: „Събитията така се слагат, че то трябва да стане час по-скоро. Всяко закъснение е съдбоносно. Ето защо правителството мисли, че провъзгласяванието трябва да стане в никой случай не по-късно от Нидѣля 21-и того в Търново, в старата столица…“

И така,… в понеделник :), на 22 септември 1908 г.,
в старата столица Князът прочита Манифест към българския народ, с който,
„с благословението на Всевишния“, прогласява „съединената на 6 септември 1885 год. България за независимо Българско Царство“!

Манифестът е изписан върху пергамент от художника Харалампи Тачев. Публикуван е във в. „Пряпорец“, в бр. 109 от 23 септември 1908 г.
Сега се намира в ДА „АРХИВИ“.

Ето го и тук, на картинка:

„Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Нашето царуване“

На 5 октомври 2010 г. се навършват 102 години от това знаменателно събитие.
С приемане на закон за допълнение на Кодекса на труда (бр. 108 на ДВ от 15 септември 1998 г.) 38-то Народно събрание на Републиката обявява датата 22 септември за официален празник „Ден на независимостта на България“.

В призив на СВВНВУШЗОРВГ четем:

Вече 12 години 22 септември – Денят на независимостта се чества като официален празник на Република България. Въпреки това, със съжаление констатираме, че все още празникът не среща нужния отклик, не се познава неговият смисъл и не получава онази висока оценка, която заслужава.
Независимостта се чества като най-важно историческо събитие от всички народи по света. Световна практика е държавите да отбелязват деня на своята независимост като украсяват улиците, държавните учреждения и частните домове с националното знаме. За да отдадем заслуженото уважение към празника – 22 септември и той да влезе завинаги в сърцето на всеки българин ние, най-възрастните представители на патриотичното офицерство и потомци на героите на българската бойна слава, призоваваме облечените в народно доверие български държавници да подкрепят със своя авторитет и служебни правомощия нашата идея за утвърждаване на
22 СЕПТЕМВРИ – ДЕН НА НЕЗАВИСИМОСТТА И КАТО ПРАЗНИК НА БЪЛГАРСКОТО ЗНАМЕ
Нека в този ден българският трикольор да се развява от всяко училище, казарма, държавна институция и най-важното – от всеки български дом! Обявявайки българското знаме за символ на празника, денят на независимостта ще получи свой облик наравно с други светли исторически дати: националният празник – 3 март, денят на храбростта – 6 май и денят на Съединението – 6 септември. Честването на българското знаме ще присъедини към празника и нашите сънародници от българските общности в чужбина, като им напомня, че мисията на независима България е да бъде Родина, подкрепа и закрила за всички тях.Убедени сме, че няма по-подходящ ден за празник на българското знаме от деня на независимостта – 22 септември.
Призоваваме институциите на държавната власт, обществените организации и гражданите да подкрепят инициативата.

Управителен съвет на Съюза на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, Школата на запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство

София, 6 септември 2010 г.

Честит празник!

---

акценти | лица | документи | дискусии | избори | за нас | блог

© ДСБ Триадица – София