За едно загиващо училище…

статия на Вили Лилков, публикувана и във в. СЕДЕМ

За едно загиващо училище
или как се съсипва квартал в центъра на София
Доцент Вили Лилков – общински съветник

Наскоро в Столичния общинския съвет бе внесен доклад за преобразуване на средно общообразователно училище „Св. Св. Кирил и Методий” в основно училище. Докладът бе изготвен в една страница от кметицата на район Възраждане, с мотиви, изложени на един ред: „Поради намаляващия брой на учениците, предлагам училището да бъде преобразувано в основно”. Липсваше анализ на причините, довели до това състояние, както и мнение на директора или на педагогическия съвет, нямаше становище на настоятелството, нито програма за развитието на училището. Решението можеше да се вземе набързо и да остане незабелязано, и училището да последва съдбата на някои други подобни в общината, но става дума не за замиращо село, а за центъра на София, в квартала на Женския пазар, и за училище, създадено през 1878 г., което е изучило хиляди софийски деца. Защо се възпротивихме и защо макар и трудно, след разгорещени дебати, предложението бе отхвърлено от общинския съвет? Защо този доклад, представен пред общинските съветници за решаване от гледна точка на икономическа целесъобразност, раздели дори политическата група на ГЕРБ, и сблъска две противоположни гледни точки за начина на решаване подобен проблем?

Противопоставихме се, защото съдбата на училището се определя от състоянието на квартала и затова поискахме да започне преустройство на Женския пазар, което да възроди там духа на стара София, да стане привлекателно място за градските хора и да сложи цивилизационни бариери пред мизерията и нейните носители.

Обратно, подкрепата за предложението на практика узаконява капитулацията на всички институции пред причините, довели до съсипването на училището и отново отмества проблемите на деградиращия квартал от вниманието на общината. А причините за това са ясни – вече години наред животът в квартала около Женския пазар е подчинен на интересите на търговците и техния бизнес, на арогантността на продавачите на съмнителни стоки, на контрабандистите на цигари, на сутеньорите и крадците. Пазарът в този вид е хранителната среда за всичката измет, която вечер обсажда територията от Лъвов мост и бул. „Мария Луиза”, до бул. „Хр. Ботев”, и която превърна квартала в опасно място за живеене. След работното време на пазара, там идват клошари, а мястото се превръща в битак. На гражданите, които живеят там, вече се гледа като на хора, за които е въпрос само на време да напуснат родните си къщи, и които едва ли не неоснователно се оплакват от крясъците и мръсотията по улиците, от кражбите по домовете и превърнатите в тоалетни входове и мазета. „Децата ни не искат да живеят в квартала, много хора се изнесоха, а в къщите на някои, които са в чужбина, са се самонастанили цигански катуни” – оплакват се кореняци софиянци. „Преброихме ги до 123-ма, когато проверихме един от безистените, на ул. „Кирил и Методий” рано сутринта, при полицейска проверка. Без документи, без адресна регистрация. Безпомощни сме!” – казва полицейски инспектор от района. Великолепната църква „Св. Кирил и Методий” се посещава от малко хора, ритуалите в нея са рядкост, и тя стои чужда на фона на мръсотията наоколо.

При посещение в училището научих, че в него се „учат” 121 ученика, от които само две българчета (криминално проявени!). Само преди четири години учениците в него са били 440, а през 90-те години, когато е превърнато в средно училище със засилено изучаване на чужди езици, опашките за записване са излизали извън двора му. Около него сега кипи бизнес: синджири, мотики, картофи и стоки върху земята. Директорът на училището не може да освободи дори аварийния изход на училището от нахалните търговци: „Има няколко предписания на пожарната, има протоколи на общината и на полицията. Нищо не помага. След като ги изгонят, те идват на следващия ден, още по-агресивни”. На пазара враждуват различни цигански кланове и битките им се пренасят между техните деца в училището. Учениците проявяват интерес само към стола на училището, а за учебен процес и дума не може да става. Много от децата не знаят български език, в учебните кабинети има-няма 50-60 ученика, защото останалите са на пазара – въртят търговия с родителите, продават контрабандни цигари, а някои се занимават с кражби и друг доходен бизнес. Училището е превърнато в паркинг по желание за децата на циганите, които са превзели пазара. Картината е най-тъжна, когато се открива учебната година с националния химн на сивия фон на неремонтираното вече 23 години училище, оцветен от шалварите на някои ученици и техните родители.

За квартала има отдавна одобрен проект за преустройство от арх. Никифорова. Той предвижда да се запази зеленчуковият пазар в реконструираната сега част между ул. „Кирил и Методий” и бул. „Сливница” и да се оформи пешеходна и търговско-рекреационна зона в територията около бул. „Стефан Стамболов“. Зоната около ул. „Пиротска“, ул. „Екзарх Йосиф“ и ул. „Цар Симеон“ ще се освободи от масивно строителство с минимално застрояване около подлезите за пешеходци. По булеварда се предвижда озеленяване с търговски обекти в отсечката между бул. „Тодор Александров“ и ул. „Пиротска“; рекреационна зона от ул. „Пиротска“ до ул. „Екзарх Йосиф“ с преместваеми обекти, шадравани, двуетажна галерия между ул. „Цар Симеон“ и ул. „Кирил и Методий“, организиране на пространство за продажба на занаятчийски стоки (така необходимо на София), ново осветление, нови колектори. Трамваят, осигуряващ достъп до зоната, не се променя. Предвижда се да бъдат изградени два подземни паркинга на две нива под булеварда с около 500 места. Търговската зона ще е с декоративни настилки и до всеки имот са предвидени трасета от 4-метрови ленти от усилена настилка. Това преустройство ще изяви достойнствата на квартала, в който доминират сгради, паметници на културата с неокласическа архитектура от края на XIX началото на XX век. И сега въпросът е: дали общината и институциите ще продължат да се оправдават за липса на сили и средства, като подкрепят циганизацията и предават своите граждани, докато мизерията ги прогони докрай, или кварталът ще се преустрои така, че нашествениците в него да станат излишни! Въпрос на избор на страна в тази битка за съществуване! Първият вариант е за съжаление познат от много български села и градове. Вторият се случи с пространството около „Синьото кафе”, което съществуваше на мястото на метростанция “В. Левски”, където с преустройството изчезна не само грозната гледка на ламаринените бараки наоколо, но и десетките пияници и просяци, които около двадесет години ни пресрещаха там ежедневно. Затова след преустройството на пазара със сигурност ще се промени и облика на целия квартал*. Ще нарастне и стойността на имотите, които сега се обезценяват и мястото ще бъде привлекателно за друг тип хора, различни от тези, които искат да приспособят цялата столица на селския си и просташки манталитет. Тогава и училището само ще намери истинската си визия и ще покани своите достойни ученици!

Още по тази тема: ПОДПИСКА




акценти | лица | документи | дискусии | избори | за нас | блог

© ДСБ Триадица – София

Един коментар

  1. […] проблем според Лилков, е че в училището в района на пазара “В най-старото училище в София […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: